На тази дата Путин става президент на Русия за втори път
За несменяемия общественик на Русия Владимир Путин датата 14 март 2004 г. е знаменателна. На този ден той е определен наново за президент. Днес, 14 години по-късно, социолозите предвиждат, че на 18 март за някогашния офицер от КГБ ще гласоподават близо 70 % от гласоподавателите.
Според политолозите рейтингът на Путин леко пада, само че успеха му още веднъж ще е безапелационна, откакто мощните съперници не бяха позволени за присъединяване във вота. И макар милитаристки настроеното ръководство, при което от самото начало, без да се спре, Русия води войни, в това число и с Украйна - най-близкото на съветския народ население.
Това ще бъде четвърти мандат на Путин, който от 1999 година приятелски си дели с Дмитрий Медведев креслата на президент и министър-председател. Четири мандата значат четвърт век съвсем властническа и неограничена власт.
Този невиждан проблем в изискванията на народна власт, в случай че въобще я има в Русия в дословния смисъл на това разбиране, предизвика иронични мнения, че следващата стъпка ще е смяна на Конституцията по сходство на Китай, т.е. пожизнен президентски пост.
Настоящият и предстоящ президент на Русия изрично отхвърля, че няма да следва образеца на Си Цзипин, по чиято команда Общокитайското заседание отмени ограниченията от два поредни мандата, заложени в конституцията на комунистическата страна. В Китай мандатите са петгодишни, в Русия - шест.
Както в Китай, в конституцията на Руската федерация също е записано, че президентският пост не може да се заема два следващи мандата. Опозиционно настроените съветски политолози припомнят, че през 2011 година, преди третия мандат на Путин, конституцията беше подложена на лека " пластична интервенция " и с помощта на „ байпас “ Владимир Владимирович получи, нагледно казано, пожизнено право да управлява страната. Няма никакви подозрения, че на изборите в неделя носителят на осми дан по джудо ще пребори с лекост осемте си съперници. Те ще си поделят останалите към 30 % от гласовете.
Путин е правист, дипломирал се през 1975 година в Ленинградския държавен университет. Веднага след това стартира работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ), а през 1985 година е изпратен към този момент като полковник на КГБ в Германска демократична република. Пет години по-късно става консултант по задграничните вложения на кмета Анатолий Собчак и негов заместител. Напуска Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след опита за прелом през август 1991 година
След 1996 година се реалокира в Москва. Възходът му е стремителен - единствено след една година е назначен за зам.-директор на администрацията на президента Борис Елцин, а след още една - за директор на Федералната работа за сигурност на Русия. През март 1999 година става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател на Русия. От декември същата година извършва длъжността президент на Русия. През 2000 година е определен за първи път за държавен глава.
По всичко проличава - пожизнено.
Според политолозите рейтингът на Путин леко пада, само че успеха му още веднъж ще е безапелационна, откакто мощните съперници не бяха позволени за присъединяване във вота. И макар милитаристки настроеното ръководство, при което от самото начало, без да се спре, Русия води войни, в това число и с Украйна - най-близкото на съветския народ население.
Това ще бъде четвърти мандат на Путин, който от 1999 година приятелски си дели с Дмитрий Медведев креслата на президент и министър-председател. Четири мандата значат четвърт век съвсем властническа и неограничена власт.
Този невиждан проблем в изискванията на народна власт, в случай че въобще я има в Русия в дословния смисъл на това разбиране, предизвика иронични мнения, че следващата стъпка ще е смяна на Конституцията по сходство на Китай, т.е. пожизнен президентски пост.
Настоящият и предстоящ президент на Русия изрично отхвърля, че няма да следва образеца на Си Цзипин, по чиято команда Общокитайското заседание отмени ограниченията от два поредни мандата, заложени в конституцията на комунистическата страна. В Китай мандатите са петгодишни, в Русия - шест.
Както в Китай, в конституцията на Руската федерация също е записано, че президентският пост не може да се заема два следващи мандата. Опозиционно настроените съветски политолози припомнят, че през 2011 година, преди третия мандат на Путин, конституцията беше подложена на лека " пластична интервенция " и с помощта на „ байпас “ Владимир Владимирович получи, нагледно казано, пожизнено право да управлява страната. Няма никакви подозрения, че на изборите в неделя носителят на осми дан по джудо ще пребори с лекост осемте си съперници. Те ще си поделят останалите към 30 % от гласовете.
Путин е правист, дипломирал се през 1975 година в Ленинградския държавен университет. Веднага след това стартира работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ), а през 1985 година е изпратен към този момент като полковник на КГБ в Германска демократична република. Пет години по-късно става консултант по задграничните вложения на кмета Анатолий Собчак и негов заместител. Напуска Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след опита за прелом през август 1991 година
След 1996 година се реалокира в Москва. Възходът му е стремителен - единствено след една година е назначен за зам.-директор на администрацията на президента Борис Елцин, а след още една - за директор на Федералната работа за сигурност на Русия. През март 1999 година става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател на Русия. От декември същата година извършва длъжността президент на Русия. През 2000 година е определен за първи път за държавен глава.
По всичко проличава - пожизнено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ